Казанлък Инфо - Животът... такъв какъвто го познавате в .:www.kazanlak-bg.info:.

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

ПРЕДИ ВЕКОВЕ ЮЖНИТЕ СКЛОНОВЕ на ШИПЧЕНСКАТА ПЛАНИНА, започвайки от масива Триглав, през вр. Шипка /Св. Никола/ и Бузлуджа са били безмилостно изсечени. Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък. Най-ранната информация за тези обезлесени склонове са от една литография от м. ноември 1877 г. в едно английско списание –турски военен лагер в подножието на вр. Св. Никола по време на Руско-турската освободителна война (сн. 1). На снимките от 2 до 9 се виждат голите склонове на Шипченския Балкан дори и след построяване на храм паметника в с. Шипка през 1902 г.Тези снимки са правени между 1902 и 1906 г.

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

През 1905 г. българското правителство се обръща към правителството на Франция, страна с най-големи успехи в борбата с пороищата и укрепителните мероприятия, с молба за съдействие при овладяването на обезлесените земи в България. Така на 23.04.1905 г. в България е изпратен инж. Феликс Луи-Мари Вожели. Така се полагат основите на организираната борба с ерозията у нас и се създава първото в България Бюро по укрепяване на пороищата и залесяване в Казанлък и негов първи ръководител е Ф. Вожели.

Престоят на Феликс Вожели в България е 6 години, за който период от време се залесяват над 1200 ha опороени земи в Шипченския Балкан - сн.от 10 до 15. В залесяването участват стотици селяни от подбалканските селища; най-вече от с. Шипка – сн. 12 до 14. След 1910 г. първите резултати са видими по протежение на стария път до Габрово в района на Шипченския манастир – сн. 15. Резултатът днес са разкошните гори достигащи билото на Балкана.
Феликс Вожели написва и първия учебник по залесяване в България – сн. 16.

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Катастрофални пороища са заливали подбалканските села чак до Казанлък

Днес само една малка скромна плоча напомня на българите за неговото дело, поставена на т. нар. „Царски завой“ по пътя между гр. Шипка и едноименния връх.(сн. 18.)
Завоят се нарича „Царски“ и се намира на път Е85 (I-5) и се обръща на 180 градуса. Известен е с това, че тук винаги е спирал цар Борис III при преминаване през прохода за кратък отдих– сн. 17.

информация и снимки: Кирил Койчев

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА РАБОТА ОТ:

www.jazzfestkz.eu


Банер

Виж!


ФИКСИНГ БНБ

ВРЕМЕТО

Банер

Търси на пазара:

от 19.07.2019


Автобусно разписание:



Виж


Какво не видяхте: