Пакетът „Мобилност“ и предвидения протест на български превозвачи в Брюксел на 10 януари коментираме с евродепутата от ГЕРБ/ЕНП Андрей Новаков, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Г-н Новаков, вие категорично заставате зад исканията на превозвачите, многократно го заявихте. Какво, обаче, ще се случи след протеста утре? Какво ще видим при гласуванията? Какви са вашите очаквания?
Андрей Новаков: Това, което виждам към момента, отново и комисията, както беше и в пленарна зала, ще бъдем изключително разделени. Текстове, което предния път успяхме да блокираме с по няколко гласа показват, че мнозинствата и в едната, и в другата посока са изключително динамични. Много трудно е да се прогнозира с такава малка разлика какво ще стане. Факт е, че всичко възможно, което може да се прави към момента, се прави. Искам да припомня, че това е третият път, я в който се опитват да прокарат пакета „Мобилност“ през Европейския парламент, при положение, че два пъти досега сме го отхвърляли. Причината да се занимаем отново с него е решението, което министрите на транспорта взеха в ЕС, преди около месец. Надявам се отново с общи усилия да успеем, ако не да блокираме приемането му, то поне да приемем такива алтернативни текстове, които сме подготвили и сме внесли заедно с колегите, с които работим по темата, така че да можем да смекчим удара за българските превозвачи. Или пък въобще да приемем текстове, които са в техен абсолютен интерес.
Водещ: Кои страни обаче, са най-силните защитнички на сегашните текстове? Или иначе казано, срещи кои държави трябва да са насочени усилията за промяна на позицията и съответно приемане на тази алтернатива, която ще е внесена?
Андрей Новаков: Промяна няма в това отношение. Както и преди, така и сега колегите от Германия, Австрия, Франция, Италия донякъде са тези, които най-категорично застават зад първоначалния вид на пакета „Мобилност“, особено в най-лошите му части, които предизвикват нашето възмущение Това са исканията за връщане на камиона, исканията за връщанията на водача, искането за забрана на ползване на кабината- това са такива неща, които ни разделят и ние няма как да ги приемем, аз поне никога.
Водещ: Както споменахте, за пореден път се коментира темата. За цялото това време, успяха ли, все пак, да се направят някакви стъпки напред в правилната посока или по-скоро усилията не дават желания резултат, който би трябвало да има към днешна дата?
Андрей Новаков: Трябва да отчетем, че това са две години, в които успешно блокираме приемането на пакета „Мобилност“, респективно това са две години, в които няма глобен нито един български шофьор, заради този пакет „Мобилност“. Така че това не се е случило от само себе си, първо. Второ- най-малкото отпора, която даваме и то на толкова много нива, показва на нашите колеги, които все още вярват, че трябва да бъдат наложени толкова рестриктивни мерки, че това няма как да се случи в пълния му вид. Искам да припомня, че не всеки пък един законопроект се отхвърля два пъти в ЕП. Това е огромна червена лампа. Не всеки ден такъв законопроект предизвиква гласуването „против“ на 1/3 от държавите в ЕС, както се случи по време на гласуването в Съвета. Това също е много ясен сигнал, че нещо не е наред в този проект. Не всеки ден идват хиляди шофьори пред парламента да протестират за решение, което ще бъде взето, -забележете, още на комисия, когато трябва да кажем, че това не е окончателното гласуване. Предстои пленарна зала, предстоят преговори. Но това са индикации, които показват, че има нещо, което е много сбъркано в това постановление и то трябва да бъде осмислено.
Водещ: Оптимистично ли е обаче да помислим, че може би, тази година ще се намери решение на цялата тази сага с пакет „Мобилност“?
Андрей Новаков: Не бих се ангажирал с прогнози, тъй като, силната амбиция на някои държави да прокарат този пакет, очевидно има способността дори да намира такива начини, че често пъти е изключително нелогично, дори гласуването в парламента. Текстовете, които сега ще гласуваме ни бяха изпратени в неработно време, малко преди Бъдни вечер (24 декември). Времето, което имахме да ги изменяме беше едва вчера – само един ден, ден и половина. Това са похвати, с които, според мен, се цели да не можем да реагираме адекватно, но въпреки това, ние сме организирани.
Виктория МЕСРОБОВИЧ-КУВЕНДЖИЕВА
| < Предишна | Следваща > |
|---|
